1 Класификация на почвените стабилизатори и техните стабилизиращи механизми
Различните видове стабилизатори на почвата взаимодействат с почвата чрез различни механизми, но по същество всички те подобряват здравината на почвата, като променят структурата на почвата и засилват силите между частиците при добавяне.
1.1 Неорганични почвени стабилизатори
Неорганичните почвени стабилизатори обикновено са твърди прахове с вар, цимент, шлака и силикати като основни компоненти. Когато тези материали влязат в контакт с вода, възникват реакции на хидратация, произвеждащи гел продукти като калциев сулфат хидрат и калциев силикат хидрат. Част от тези гелове се комплексират с активни минерални компоненти в почвата, за да свържат почвените частици заедно, докато друга част образува твърд скелет чрез самовтвърдяване, като по този начин стабилизира почвената маса.
В допълнение, неорганичните стабилизатори освобождават катиони с висока валентност като калций, магнезий и алуминий при хидратиране. Тези катиони претърпяват йонен обмен с нисковалентни натриеви или калиеви йони в адсорбционния слой на почвените колоиди, намалявайки дебелината на двойния електрически слой, разрушавайки адсорбирания воден филм върху повърхностите на частиците и по този начин отслабвайки силите на отблъскване между колоидните частици-насърчавайки коагулацията сред почвените частици.
Неорганичните стабилизатори на почвата са сравнително богати на суровини, предлагат добра производителност и имат ниска цена, което ги прави основният избор на текущия пазар. Въпреки това, тяхната относително висока доза и свързаните с тях транспортни разходи ограничават до известна степен по-нататъшното развитие.
1.2 Органични почвени стабилизатори
Органичните стабилизатори на почвата се състоят предимно от полимерни материали. Макромолекулната структура на тези полимери осигурява уникални предимства при повишаване на якостта на почвата.
Въз основа на техния механизъм на действие, органичните полимерни стабилизатори могат да бъдат разделени на йонни и нейонни видове. Йонните полимерни стабилизатори могат да генерират заредени групи чрез хидролиза, йонизация или други реакции и тези групи след това свързват почвените частици чрез електростатично привличане със заредени видове в почвата, като по този начин постигат стабилизация.
Органичните стабилизатори на почвата предлагат предимства като ниска дозировка, удобен транспорт и проста конструкция. Въпреки това, някои продукти са склонни към разлагане и тяхната стабилизираща ефективност може да бъде непостоянна, така че е необходимо допълнително подобряване на производителността.
1.3 Биоензимни стабилизатори на почвата
Биоензимните стабилизатори на почвата са предимно течни, произведени чрез ферментация на органична материя-обикновено концентрирани ферментационни бульони, които са базирани на протеини мултиензимни смеси. При контакт с почвата, тези ензими модифицират каталитично структурата на почвата на повърхността, образувайки втвърден слой, когато се комбинират с външно уплътняване. Вътре в почвената маса биоензимните стабилизатори носят електрически заряди и, подобно на неорганичните стабилизатори, могат да претърпят йонен обмен с нисковалентни натриеви и калиеви йони в почвените колоиди, разрушавайки двойния електрически слой и хидратиращия филм върху повърхностите на частиците, като по този начин увеличават вътрешната якост.
Биоензимните стабилизатори на почвата са силно селективни по отношение на типовете почви, което ограничава приложението им до известна степен.